Село Арбанаси е разположено на високо плато на 4 км от град Велико Търново.

Известно е, че селото е съществувало още по време на Втората българска държава (1185 г. – 1393 г.). Тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция. Според легендата тук търновските царе са секли монети.

След победата на Иван Асен II (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) през 1230 г. при Клокотница над епирския владетел Теодор Комнин, Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство и множество преселници от новите територии идват по тези земи. Така според едно предание селото било наречено на родните земи на преселниците.

Първото писмено сведение за съществуването му обаче е ферман на султан Сюлейман Великолепни от 1538 г. 

През XVII в. Арбанаси се издига като важно търговско селище. Арбанашките търговци били известни и търгували в цялата турска империя.  Къщите на богатите търговци от този период приличат на малки крепости. Те имат строг и суров външен вид, вътре обаче са богати и разкошни. Цялата вътрешна украса на врати, прозорци, долапи, тавани е с изключително богата дърворезба и гипсови елементи . Характерно за арбанашките къщи е, че те са така устроени, че в тях може да се живее дълго време, без да се излиза освен до кладенеца на двора за вода.

За блясъка на Арбанаси и до днес напомнят многобройни жилищни и култови сгради, традиции и обичаи, свързани с бита и културата на старите му обитатели.

Най-интересните музеи в Арбанаси са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

Констанцалиевата къща е една от големите запазени и богато украсени къщи в Арбанаси и датира от XVII в. По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес. По-късно е откупена и реставрирана и предадена на музея. През 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в.

Църквата „Рождество Христово” е най-старата от арбанашките църкви. Наосът, който може да бъде видян днес, първоначално е бил самостоятелна църква, стенописите на която са завършени през 1597 г. От този период са композициите „Страшният съд” и „Рождество Христово”. Стенописите в женското отделение са върху стените и свода. Тематиката на стенописите в параклиса е посветена на патрона му Йоан Кръстител.

Църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил” е една от най-старите и най-красивo стенописани в България. Сред най-красивите стенописи са „Слизане в ада” и „Рождество Христово”. Поради изключителната си акустика всяко лято в нея се провежда международния фестивал за класическа камерна музика Arbanassi Summer Musik .

Други интересни исторически паметници са Храма „Св. Георги” и Храма „Св. Атанасий”, както и Манастир “Света Богородица”, който се намира в началото на с. Арбанаси. Той е един от няколкото духовни обители около старата столица на България, които пазят в себе си тежки спомени от османското нашествие. В манастира се съхранява чудотворната икона на Богородица Троеручица. Наричат иконата още Плачещата Богородица. Според преданието след завземането на ЦАРЕВЕЦ от османците (1396 г.) монахините изоставят манастира и заравят светинята. Години по-късно овчарче чува стон, идващ под земята. Намират иконата и я връщат на манастира. Празникът на манастира е на 15 август – Деня на Богородица. На този ден се чества и  ПРАЗНИКЪТ на с. Арбанаси.

В другия край на селото има още един манастир – „Св. Никола”. Основан е по времето на Асеневци (края на XII в.,) и след падането на българската столица Търново в 1393 г. е разрушен от османците, а по-късно е възстановен. По това време е издигнат и параклисът „Св. Илия”, чиито стенописи са запазени и до днес. В църквата „Свети Никола” се намира още една чудотворна икона на Богородица. Според легендите тя помага най-много за зачеване. Жените, които искат да станат майки, задължително изпълняват следния ритуал – след молитвата пред Божията майка поставят монета на иконата. Ако стотинката залепне, значи Богородица ще ги чуе. Падне ли паричката, желанието за рожба няма да се осъществи.

Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и е включен в Стоте национални туристически обекта.