Голяма БОГОРОДИЦА- 15.08 Празник на Арбанаси

На 15-ти август е ПРАЗНИКЪТ на с. Арбанаси. Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.
Арбанашкият манастир „Св. Успение Богородично“ се намира в северозападния край на село Арбанаси.
Манастирът е основан още по времето на Втората българкса държава (XII-XIV в.). Той е бил един от манастирите на Търновското светогорие, които опасвали във венец старопрестолния град Търново. През първите години на османското робство той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява, вследствие набезите на вилнеещите в този край турски банди. Едва през 1680 г. на мястото на разрушения манастир местното население изгражда днешната манастирска църква като енорийски храм на селото. По-късно, след възраждането на манастира през 1716 г. е станала манастирска църква. През 1762 г. манастирската църква била обновена и изписана. Манастирът отново бил опустошен при нападението на Арбанаси от кърджалиите през 1798 г., а по-късно възстановен и превърнат в женски, какъвто е и днес. Последното обновяване на църковната сградата е станало през периода 1864-1868 г.
Най-голяма ценност за манастира представлява, поставената в предверието на същинската църква, чудотворна икона на Света Богородица. Светинята е релефна и обкована със сребро, като част от обкова е добавен на по-късен етап с пари на местен търговец, чието дете според преданието е било изцелено след молитва пред иконата. Предполага се, че ценната реликва датира още от преди османското робство. Случаите на излекувани хора, дошли пред иконата с вяра и молитва, са неизброими.

Арбанаси история

Най-ранният документ за съществуване на селото е от 1538 година. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи. Мненията за създаване на селището са доста противоречиви, но едно от вероятните е, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания „Арбанашка земя“…
Празникът на Арбанаси е на 15 август – УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО, когато селото е пълно с туристи и гости за многобройните мероприятия…
Ето и най-известните обекти, които трябва да се посетят в с. Арбанаси:

Арбанаси църкви

Най-старата църква в архитектурния резерват Арбанаси е “Рождество Христово”. Тя е строена в края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Представлява каменна постройка с размери 28.80 м на 10.40 метра. Намира се в западната страна на селото, близо до манастира „Св. Никола”. В съседство до църковния двор е била къщата, която е била някогашен метох на Атонските манастири. Там известно време е живял Неофит Рилски. Църквата „Рождество Христово” е най-богато изписаният храм в Арбанаси. Стенописите в наоса (мъжкото отделение) са от 1597 година.
Не пропускайте също Църквите “Св. Архангели Михаил и Гавриил”, “Св. Димитър”, “Св. Атанасий”, “Св. Георги”

Манастир „Св. Никола“

Манастир „Св. Никола“, разположен в малка долина в югозападния край на селото. Основан е по времето на Асеневци, разрушен при превземането на крепостта Царевец от турците, а по-късно през 1680 г. отново възстановен.

Манастир „Св. Успение Богородично“, Света Богородица

Манастир „Св. Успение Богородично“ се намира в северозападния край на село Арбанаси. Основан е още по времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Най-голяма ценност за манастира представлява поставената в предверието на същинската църква, чудотворна икона на Света Богородица.